И от снощи нещо ми е скапано. И гледам днес хамстера. В голям аквариум със стърготини. Сам. Цял живот прекарва в търсене на храна и в дъвчене. Изглежда усмихнат. Дори издава някакви звуци, които приличат на сподавен смях. Може би съм по-добре от него все пак.
Ще си потърся чувството за хумор в ежедневните стърготини :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Неговият свят е доста подреден, нали. А твоят още не е такъв, какъвто ти се иска. Затова и тичаш постоянно насам-натам. Сигурно и ти му изглеждаш по подобен начин. От неговата гледна точка.
ОтговорИзтриванеХамстерът ти вероятно си мечтае да е Батман. Тоест, има цел. И затова е усмихнат.
Просто си намери правилната цел - усмивката сама ще дойде.
"Просто" ли каза? :)
ОтговорИзтриванеМожеш да опиташ и обратното - виж кое те кара да се усмихваш и си го постави за цел.
ОтговорИзтриванеДа, просто е. Дори е по-просто от съседката на петия етаж. А доскоро мислех, че е невъзможно да има нещо по-просто от нея!
:):):)За пореден път ти благодаря!
ОтговорИзтриванеС годините все по-ясно осъзнавам разликата: сега знам, че правилните цели в живота са много малко, но като дете наистина ги бях постигнала:)
P.S. А при нас съвършените съседки не си стоят на петия етаж, ами направо са плъзнали навсякъде:)
Като спомена хамстерите, та се сетих - спри да отслабваш! Всичките свалени от теб килограми се лепят по мен. Заприличал съм на хамстер, комуто са подарили ябълка. Те, както знаеш, си я складират в бузите.
ОтговорИзтриванеТака че - спри!