четвъртък, 19 март 2009 г.

Вечерни пейзажи

Тръгвам по пешеходната зона и бързам да изпреваря студа. Въпреки него лампите светят романтично от двете страни на улицата и ярките им глобуси почти се сливат някъде далече пред мен. Не ги виждам, но знам, че те продължават и след тъмното петно на хоризонта.
Вървя и правя снимки. Мислено.
Прозорец със сияещи щори и големи цветя...
Старинна сграда, цялата в тишина...
Лъскави самотни витрини, отрупани с вещи...
Неразцъфнали дървета в очакване...
Влюбена двойка...
Просто двойка...
Тогава чувам музиката. Обръщам поглед и виждам къщичка. С покривче, с две прозорчета отстрани и четири витрини с пуканки. Цялата е осветена, пуканките също, дори карамелът по тях блещука. Не мога да доловя аромата им, но си го представям. Продавач с бяла шапка подрежда нещо вътре и се готви да затваря. На мен ми напомня за детството, а той сигурно е изморен и иска да се прибере вкъщи. А аз искам да се прибера в детството...