Днес много се изненадах, когато видях че 23 пъти са преглеждали профила ми, а аз дори нищо не съм оставила за разглеждане :)
И така реших да не излагам моя добър приятел Морт и да напиша нещо, и то специално за него:
Много е хубаво да можеш да си говориш с някого без думи. Много е хубаво да знаеш, че можеш да разчиташ на него, дори за доста невъзможни неща. Много е хубаво да не можеш да го надприказваш, защото те е разсмял първи. Дори да е много упорит, дори да е леко заядлив, дори да те е страх, че не можеш да го впечатлиш. Ето на такъв приятел бих желала да спестя всички понеделници или поне да излиза непокътнат от тях :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Благодаря!
ОтговорИзтриванеПриемам това лично, дори много лично. Сега отивам да изям два лимона, за да си скрия доволната усмивка.
И пак - благодаря.