И тя се сепна, като видя изведнъж Червения котак, седнал на клона на едно дърво, което се намираше на няколко крачки от нея. Котака се усмихна, като видя Алиса.
«Изглежда добродушен» — помисли си тя. Все пак той имаше много дълги нокти и остри зъби. Алиса разбра, че трябва да се отнася с уважение към него.
— Червен Котако — започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
«Значи доволен е, поне засега» — помисли Алиса и продължи:
— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще хванеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…
Информация за текста
Lewis Carroll
Alice in Wonderland
Превод: Лазар Голдман
Източник: http://www.bezmonitor.com/
Scan&OCR: Glarus
Редакция: Glarus
Качено от Виктор, 17 march 2002
Последна редакция: 02-Oct-2002
Текстът е обработен за: http://www.sfbg.us/
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Мнооого тънко се опитваш да минеш, да знай'ш! Галиба, няма да станИ... :)
ОтговорИзтриванеЕто, за да нямаш оправдание - idiotova@abv.bg
Тоя котак, освен с големия лаф за пътищата, съм го запомнила и с това, че последна му изчезва усмивката. Евала, дето се вика, това ако го умееш, половината работа е свършена...
ОтговорИзтриванеАдашче, пописвай повечко де:)...