четвъртък, 24 септември 2009 г.

Ах, тези пътища :)

И тя се сепна, като видя изведнъж Червения котак, седнал на клона на едно дърво, което се намираше на няколко крачки от нея. Котака се усмихна, като видя Алиса.
«Изглежда добродушен» — помисли си тя. Все пак той имаше много дълги нокти и остри зъби. Алиса разбра, че трябва да се отнася с уважение към него.
— Червен Котако — започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва; но котакът се усмихна още повече.
«Значи доволен е, поне засега» — помисли Алиса и продължи:
— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще хванеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…


Информация за текста
Lewis Carroll
Alice in Wonderland

Превод: Лазар Голдман

Източник: http://www.bezmonitor.com/
Scan&OCR: Glarus
Редакция: Glarus

Качено от Виктор, 17 march 2002

Последна редакция: 02-Oct-2002

Текстът е обработен за:
http://www.sfbg.us/

2 коментара:

  1. Мнооого тънко се опитваш да минеш, да знай'ш! Галиба, няма да станИ... :)

    Ето, за да нямаш оправдание - idiotova@abv.bg

    ОтговорИзтриване
  2. Тоя котак, освен с големия лаф за пътищата, съм го запомнила и с това, че последна му изчезва усмивката. Евала, дето се вика, това ако го умееш, половината работа е свършена...

    Адашче, пописвай повечко де:)...

    ОтговорИзтриване