Между другото, когато бях малка, не обичах някой друг да харесва това, което харесвам аз. Но с времето склоних.
Та ако се замисля, всъщност ако успея да се замисля след тези два изключително работни дни, мога да кажа, че:
Не мога да устоя на чувството за хумор. Това е нещо, което много харесвам и уважавам у притежателите му. Моля, да злоупотребявате с тази ми слабост.
Като говорим за това - често злоупотребявам с черен шоколад, сладолед, торта и мързел.
Обичам планината, но това е дълга история.
Харесвам кратките неща - разкази, стихове, поговорки, изказвания. Сред тях има особено ценни.
Освен децата, харесвам и възрастните хора. Харесва ми да слушам бабите, да разказват истории от техния живот. Много са сладкодумни и някак спокойни. Приемат всеки сезон, сякаш ще им бъде последен и му се наслаждават, както и на шума отвън. Не ги дразнят виковете на дечурлигата, а напротив - радват им се и си казват: "Играят дечицата. И те ще пораснат." И премълчават, че сигурно няма да го доживеят.
А на децата обичам да задавам сложни въпроси, и ми е забавно, как винаги намират отговор.
Харесвам да ми се обаждат по телефона. Аз го правя рядко, но очаквам другите да не постъпват като мен.
Харесвам да ми говорят истината, дори да е по-тежка от мен.
Харесвам Стинг. Той обаче ...
Всичко това написах в отговор на Морт, и ако знаех как, щях да сложа препратка към неговия блог :).
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Мдааа. Стинг, казваш.
ОтговорИзтриванеТогава...
Да взема момъка две чанти с черен шоколад, сладолед, торта и мързел, няколко баби и деца, да ти се обади по телефона и да ти "бичи" една среща в Планината. Накратко - тоА Стинг, ко са услушва, а?
Нарочно е с главна буква, знаеш, нали?
:)Да, знам. Аз пък нарочно не го написах с главна буква, защото ти си знаеш.
ОтговорИзтриванеДобре съм го обяснила, щом дори ти си го схванал, освен да взема да го покажа и на Стинга, дето не мога да го стигна :)
Хахахахааа... Няма да мога да се включа по същия начин, сори много, обаче, Светле, да кажа, че определено оригинален е списъкът, както и дискусията към него:)). Това с децата е абсолютно вярно, има и сайтове, в които са събрани такива "детски" (кавичките нарочни, нали) мъдрости, само дето май не знам никой от тях. Виж, относно бабите ще те питам - ама къде го има тоя им сорт така разпространен?... В Хасково или...? Щото по нашенско (Филибейско) е кът... Без да искам да обиждам никого. Но май наистина е кът.
ОтговорИзтриванеКхм, кхм... едва ли аз съм в най-голямо право да го кажа, предвид собствената си несериозност; обаче... би си заслужавало да пишеш по-често, знаеш ли?...
ОтговорИзтриванеНапоследък нямам на лесно интернет и затова така се правя на важна и не отоговарям на хората :) Знам, че "да не е лесно" не е оправдание, ама ...
ОтговорИзтриванеТа тези баби ги има в Планината, така се казва селото и то наистина е в планина - Родопите. И дори когато бабите вече живеят в града, те си остават толкова добри и мъдри, и дори когато са на 86 години, мислят по-логично от някои с доста години по-назад от тях. Но сред не толкова близките братовчедки-вече-баби има много жестоки изключение от гореописаното. Но да уточня - те са от съседното село и това обяснява нещата:)
Не се притеснявай, това наистина е причина, знам какво беше, като бях на зала или като ми се наложи пак да отида някой път (даже и сега се извинявам, че се забавих с отговора). А за бабите, абе помислих си аз, че са планински баби:)) Не че нещо... ама така си ги представям старите планинци, от филми ли, от какво ли, не знам, но факт.
ОтговорИзтриване