И така, напоследък все повече се убеждавам, че да се работи с цифри е много по-лесно, отколкото да се работи с хора. Естествено разбирането на някоя от споменатите две категории е една съвсем друга тема...
Ето няколко обекта за съзерцание:
- Числото Пи до 27-мия знак: 3,141592653589793238462643383...
- Редицата на Фибоначи и изобразените в нея съвършенства: 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89,...
- Съвършените числа в математиката: Най-малките познати от античността съвършени числа са 6, 28, 496 и 8128. По-нататък, тъй като естествените числа растат, съвършените числа се срещат все по-рядко.
Как да приемам тази зависимост: растеш/все по-рядко съвършен? Като добра или като лоша новина?
И за завършек - един цитат:
Математик, който не е в известна степен поет, никога не може да бъде истински математик.
Вайерщрас
Пояснение: Този пост е вдъхновен от един велик ум, отдаден на шоколада и числото Пи:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Благодаря!
ОтговорИзтриванеЕто ти още един поглед към математиката.
Любимият ми. :)
Е, т'ва е! И аз така ги усещам нещата, но не мога да ги формулирам така точно :)))
ОтговорИзтриванео, при повечето е точно така - възрастта отдалечава от съвършенството. понеже, май така излиза, че то не се постига, а си съществува. и просто не трябва да му пречиш.
ОтговорИзтриванемисля си още дали важи мисълта на Вайерщрас и за живота. т.е. дали важи и в прав смисъл; щото в обратен определено важи.