Между другото, когато бях малка, не обичах някой друг да харесва това, което харесвам аз. Но с времето склоних.
Та ако се замисля, всъщност ако успея да се замисля след тези два изключително работни дни, мога да кажа, че:
Не мога да устоя на чувството за хумор. Това е нещо, което много харесвам и уважавам у притежателите му. Моля, да злоупотребявате с тази ми слабост.
Като говорим за това - често злоупотребявам с черен шоколад, сладолед, торта и мързел.
Обичам планината, но това е дълга история.
Харесвам кратките неща - разкази, стихове, поговорки, изказвания. Сред тях има особено ценни.
Освен децата, харесвам и възрастните хора. Харесва ми да слушам бабите, да разказват истории от техния живот. Много са сладкодумни и някак спокойни. Приемат всеки сезон, сякаш ще им бъде последен и му се наслаждават, както и на шума отвън. Не ги дразнят виковете на дечурлигата, а напротив - радват им се и си казват: "Играят дечицата. И те ще пораснат." И премълчават, че сигурно няма да го доживеят.
А на децата обичам да задавам сложни въпроси, и ми е забавно, как винаги намират отговор.
Харесвам да ми се обаждат по телефона. Аз го правя рядко, но очаквам другите да не постъпват като мен.
Харесвам да ми говорят истината, дори да е по-тежка от мен.
Харесвам Стинг. Той обаче ...
Всичко това написах в отговор на Морт, и ако знаех как, щях да сложа препратка към неговия блог :).
петък, 8 май 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)